Георги Киряков, политолог -Г-н Киряков, в последно време във властта се

Георги Киряков, политолог 

-Г-н Киряков, напоследък във властта се подават и отдръпват оставки, назначават се министри и след два дни се уволняват... Какво е това от гледна точка на политологията – политическа рецесия или нещо още по-дълбоко?

-Тя, че е по-дълбока, по-дълбока е. Още с измененията на Конституцията, недомислените промени на Конституцията, се сътвориха условия за конституционна рецесия. Тези условия в този момент към този момент се развиват в чиста конституционна рецесия.

-Значи ние към този момент сме нагазили в тази рецесия? 

-Да. И днешното искане на избор на съмнение е част от резултата, който създадоха тези промени. Не споделям кой е отговорен и кой не, само че е трябвало да бъде помислено. Защо споделям, че сме в конституционна рецесия и днешното искане за избор на съмнение е свързвано с тази конституционна рецесия -

тъй като не може парламент, който не взе участие във образуването на служебно държавно управление, да желае избор на съмнение на това държавно управление! Този кабинет не се гласоподава от Народното събрание!

Издава се декрет за назначение на длъжностен министър-председател, който e предложил на президента кабинет. Оттам нататък народните представители нямат думата – не може да се желае оставка на държавно управление, което не е гласувано в Народното събрание!

-Но подписите за вота са събрани, внасят го в деловодството... Ако Народното събрание го гласоподава, какво следва?

-Така се блокира работата на Министерски съвет, по този начин се блокира работата и на Народното събрание. До изговаряне на Конституционен съд.

Но Конституционният съд в този момент първо би трябвало да се сезира по този проблем – е ли дееспособен Народното събрание да желае избор на съмнение на държавно управление, което не е гласувало? Ето конституционен въпрос. На който няма отговор.

Но е разумно, откакто този парламент не гласоподава служебен кабинет, да няма право да му желае избор на съмнение и оставка, както и оставки на министри.

-Колко съгласно вас ще продължи тази рецесия и това политическо безвремие?

-Докато българският политически хайлайф не осъзнае личната си политическа неплатежоспособност! Собственото си неумение да мисли политически и да работи политически! Да мисли в името на суверена и хората, в чието име ръководят, да мисли за добруването и за бъдещето на гласоподавателите, обществото и страната. Дотогава ще сме в тоя политически тупик. Защото техният взор не се простира по-далече от носа им, от личното им его.

А когато един политик работи в такава обстановка само и единствено от позиция на личното си его, той към този момент не е политик. Той стопира да бъде политик, тъй като обслужва единствено персоналния си интерес, егоистичния си интерес. Понеже той по този начин си представя политиката. А това не е политика.

Иначе, що се отнася до регулаторите, като НЗОК да вземем за пример – това е в компетенциите на този парламент: да сменя, да гласоподава, да желае оставки и т.н.